Наскоро една девойка изпищя от една голяма банка. Аз тука няма да и пиша името, щото не ми се иска да им правя реклама - но ето тук има пише по въпроса: http://photo-forum.net/forum/read.php?f=48&i=899767&t=896439. Новия рекламен подход на тази хубава и сериозна банка - след мърдащите се главички на кучета и олигофренските пляскания по ушите от служителките - е в сферата на офлайн, хартиения спам. Сладурите окичват на вратите на апартаментите в нашите хубави панелни блокове хотелски картончета, тип “не ме безпокойте”, с някво рекламно послание. Крадците разместват постелките и следят коя не е подредена след ден, че да разберат кой е на почивка - голямата банка им предоставя още един начин да следят кой кога си е у дома. Изобщо, наглото нахлуване на спама в личното пространство на хората приема гигантски размери. Не съм против тия реклами - напротив. Против съм обаче те да излизат от определеното им място и да се пъхат в “инбокс”-а ми. Аз трябва да решавам дали брошурата ще се качи до моя етаж, а не тоя който я праща. Инак е тъпо, а незнам дали и незаконно. Както и да е - лично за мене тая банка е загубила отдавна всякакви надежди да и стана клиент - едва ли и пука, ама пък и на мене едва ли ми е важно :)

Изби радиатора на парното на колата. Сиа тече антифриз в купето, смърди яко и от парното излиза дим - все едно съм се подпалил. Решението е мръсна газ, че поне да излиза през отворените прозорци. И ще кисна в офиса до по-късно, че да избегна големите задръствания, дето има опасност и да прегрее колата, ако цепката се отвори повече и изгубим антифриза. Бляк - аре още 150 кинта назад (поне). Лошото е, че се сваля таблото, за да се смени тва радиаторче и не е ясно дали като ми върнат колата няма да тропа и трака пустото табло, че да заприлича съвсем на бакшишка кола Астрата :) Майната му де… не е страшно, просто да си измрънкам :)

Пълна рутина се промъква в делника ми и нямам никакво време, а и желание да лог-вам някакви мисли тука. Не че и мислите са особено оригинални и смислени, че да се появяват в интернет. Ставане, работа, бебето, телевизия, сън. Ник’во време за четене, ник’во време за хобита, ник’во време за пътувания. Казвам си, че това все още е реакция на умората, натрупала се през последните 2 месеца, когато хем станах началник в офиса (демек работата, отговорността и психическото напрежение се увеличи значително), хем сменихме апартамента, та ремонти, пренасяния, тревоги покрай раждането и после по самото прибиране на Невена и Бобо вкъщи…  Казвам си го, но ми се иска вече умората да си отива, в края на краищата вече идва лято и позитивизма трябва да звънка.

Бобо е добре, с изключение на това, че вече се научи да ни се качва на главите с кански рев като не е на кеф. Коликите почнаха много рано - първата седмица - и ние като млади притеснени родители го дондуркахме денонощно. С което, естествено, той свикна и сега като го оставим в кревата му надава вой. Опитваме се да го възпитаваме като не му цепим много-много басма, ама то па сърцето ти се къса и нервите се опъват яко. Ще видим как ще действаме занапред - само времето ще покаже. Аз съм бил страшно ревливо бебе, да видим дали е взел моя характер тоз рогат добитък :)

Фотоапарат не съм хващал да снимам отдавна. Снимах на сватба на едни приятели преди седмица, но само съвет и църква, че бързахме да се приберем за храненето на бебока, та и там нещата поскоро бяха моментни снапшоти. Нямам и време да погледна снимките, че да ги пратя на младоженците да си ги имат. Бебока има точно 20 снимки и то все около изписването му - като се прибера вечер, никак не ми се снима. Де да знам, може да ми е минал мерака вече, а може и да е позаспал - щото понякога много ми се тръгва на някъде, само заради снимането, но пустия му мързел е винаги по-силен :)

Друго к’во - ново няма.

Вчера (08.05.08), в 15 без нещо, за пръв път изплака сина ми Богдан :) Както се пише по дописките “бебето и майката са добре под грижите на доктор Богословова”. Може да пиша по-натам по темата, че сия ми е малко странно все още… хем мина ден вече :) 

За първи път ме вкарват в блогерска щафета, ама щом Ети и Жоро ме линкват, няма начин да не напиша нещо. 

Та, кои седем албума бих взел със себе си на необитаем остров. Трудно решение, но…:

1. Metallica - Metallica или така наречения “The Black Album”. Без песните от тоя албум трудно изкарвам повече от 2-3 дена, макар да ги слушам вече 17 години.

2. Metallica - Master of Puppets - касетата я донесе един приятел на брат ми - оригинална, бяла, с обложка, текстове и всичките и салтанати. Освен готината музика - малко или много носи спомен, мисля че би подхождала на самотен остров.

3 - 4. Guns N’ Roses - Use Your Illusion - I and II - тва пък е класиката, която не се нуждае от представяне. Пак много спомен има в тая музика, от детските ми години, когато се събирахме да свирим, от купони и т.н… яко :)

5. Phil Collins - But Seriously - Яки парчета като Do you remember и Another day in paradise, къде без чичко Фил… най-доброто от него, според скромния ми вкус :)

6. Мисля, че не бих могъл да изкарам дълго и без нещо разпускащо - примерно Андреа Бочели. Няма да казвам албум, първо защото не познавам в детайли дискографията му, второ защото всичко което имам при мен е някакви “бест хитове”. Та ми е все едно - ама трябва да присъства в плеъра :)

7. Каквото и да е от българската естрада от времето преди “преврата”. Тоника, Сигнал, Щурците, Емил Димитров и Жоро Минчев - една компилацийка от 20тина песни ще допълнят чудно 7те и ще помагат на тежките самотни дни :)

Та тва е от мене - потупвам Китанов да продължи, щото така трябва :)

Скоро не бях чел нищо на Крайтън, ама ми похвалиха таз книга, пък и понеже колкот и да е ми е интересна ситуацията с глобалното затопляне и промените в климата - реших да си я купя. Останах много приятно впечатлен от Крайтън за пореден път. Чудесно действие, напрегнати ситуации, странни на моменти решения по отношение на героите и случките. Чудиш се “тоя що го остави жив сега, пък да го утрепа по-късно, без да е важен за сюжета герой”… абе общо взето някак нетрадиционен похват към писането - а пък и съвсем “крайтънов”.

Действието на книгата си е нормален екшън, с включени доста правдоподобни научни отметки, факти и личности - нещо като книгите на Дан Браун. Независимо от това, че претендира да е просто поредния нучнопопулярен роман, “Състояние на страх” повдига доста въпроси за научните разкрития, вещаещи края на света заради глобалното затопляне. Задава доста въпроси за уменията ни да разбираме климата и неговите промени, задава въпроси за способността ни да интерпретираме данните, и най-важното - за различните начини КАК да интерпретираме данните.

В крайната сметка генералните изводи от книгата са си за всеки. Личното ми мнение е, че в нея има много истина. Замърсяването на природата е факт, но ние не знаем точното значение на този факт. Глобалното затопляне е недоказано явление, може би единствено се наблюдава в големите градове, докато извън тях има и леко застудяване. Отдръпването на ледниците също е спорен феномен, тъй като има научни данни за много малка част от тях - пък и отдавна е доказана цикличността на подобни феномени, продължаваща хилядолетия. Истината е някъде по средата, както винаги - но нека се замислим - дали е по-добре за един учен, фондация, организация да работят тихо като мишки с по 50 хиляди долара годишна заплата, или е по-добре да вдигнат вой до небето за промените в климата и да разполагат с милиони за научна работа? Нека се замислим за радетеля на глобалното затопляне Ал Гор, който има къща с 20 бани, ползва електроенергия за 30 хиляди долара годишно на същата таз къща и поръчва най-редките, застрашени видове риба за трапезата си. Нека помислим дали докато той беше вицепрезидент америка не беше най-големия замърсител и какви са били неговите действия тогава…

Та… както казах - изводите всеки си прави сам, най-малкото пък на базата на някакъв роман. Но чрез романа и въпросите в него, чрез съпоставянето на новините, и изобщо на цялата информация - човек вече може да мисли.

Та оценката ми за книгата е - препоръчителна. Намира се във всяка книжарница - благодарение на БАРД.

Другаря Путин пристига в България. Голяма работа, голяма подготовка. Затварят се улици, вдигат се паркирали коли, предполагам се чисти и снега, извозва се към перловската река или друго място, където да се замете на скришно. Чудесна инициатива - поне малко от малко ще се изчисти града, пък и ще се покажем пред света, ще подпишем някой друг договор за газ, ще направим мили очи на Русия. В крайна сметка трябва да сме в добри отношения с голямата мечка - няма начин. Интересното почва от тук насетне. Трасето за делегациите вече е “маркирано” със знамена - по целия булевард България се редуват българското и руското знаме, окачени по стълбовете. И дори и да не си идиот и да си помислиш: “някой се е нагушил да направи няколко хиляди знамена, за кво им бяха толкоз”, то трябва да си идиот, за да ги сложиш на стълбовете така, че да закриват пътните знаци. Да, точно така - по България вчера нямаше пътни знаци - нито за предимство, нито за забрана на спирането, нито за разрешените завои - всичко беше покрито от красивите нови знамена. Днес гледам, че някои знамена са откачени в долната си част и подпъхнати под знаците. Което е добре, но гледката пък става толкоз грозна, та се връщам при горната си идиотска мисъл - “кой са нагуши, за да произведе и купи тия знамена”… Цялата ни държава цъфна, пари има за всичко, та и за това. Разбира се, това са дребни суми и едва ли трябва да издребняваме за тях, ама това което ми е болно е, че именно дреболиите и липсата на мислене, липсата на далновидност, липсата на съобразителност при дребните неща, пречат и големите да вървят напред.

Станахме най-богатата нация в света, ако се вярва на цените. Вчера седнах да смятам за известно количество покупки какви пари трябва да дам - та се оказа, че 5-6 неща, само за около 1000 лв сума, в америка излизат с 300 лв. по-евтино. Ми това значи, че за около 3-4 хиляди лева, ако имаш пазар - примерно на техника - по-добре да хванеш самолета, хем да си направиш екскурзия, хем да напазаруваш, хем да си после спестил някой лев…

Деа знам, рецепта нямам, ама има нещо дълбоко сбъркано в наща държава - изначално смотано…

Пристигна к10д. С всичките му салтанати, карти, батерии, филтри, чанти и вся осталая сволоч. Аз доволен, даже за няколкото кадъра, които направих до сега - много доволен. Това, което ме радва е, че има изключително приятен и качествен според мене джейпег формат, което решава проблема с мястото при разходки и туристически снимки, без да се прави сериозен компромис с качеството. Смяната роу-джепйег с бутон също е адски удобна за мен и за начина ми на използване на фотото. В крайна сметка използвам апарата като устройство за забавление, снимам жена си, майка си, котарака си, ходения насам-натам и не ми е необходимо постоянно да правя “профи” снимки, но определено тъпата смяна през менюто на ДЛ-а, когато ми е необходим Роу много ме дразнеше. Контролните “врътки” обаче определено са ми неудобни, особено предната, и не съм много сигурен дали ще успея да свикна с тях. Може би с грип-а положението маалко ще се подобри, като ми осигури повече място за ръцете, но докато го взема има време - ще видим. Апарата е по-тихичък от ДЛ-а, плякането на огледалото като че ли по-малко разтриса цялото шаси - та и това е предимство някакво, особено при пейзажите… Автофокуса е определено по-бърз от ДЛ-а и съвсем достатъчно бърз за моя вкус дори сравнено с 30д+17-40Л. Изобщо - като цяло апарата покрива очакванията ми (аз не го бях пипал даже преди да го купя), даже ги надвишава засега. Предстои да видим как ще се държи с ръчнофокусните обективи и изобщо в практическите ситуации, в които обичам да снимам, ама като цяло съм доста положително настроен и смятам, че направих добра инвестиция в него :)

О, хепи дей :)

добрата новина е, че к10д пристигна при Алекс в щатите. :) лошата е, че трябва да го препрати до друг човек, който ще го донесе ехеее…. след нова година :( демек - чакане. пък аз трудно чакам, но ще се наложи :) сега трябва да зема сапунерката от майка ми и да нащракам хубава фотосесия на стария пентакс, че да го пускам в базара за продаване :) изобщо - ooo happy day :)

Най-вероятно всички вече са видяли “новината” - глоби за шофиране без спътник. Почвам да си мисля, че живея в сън или по-лошо, че живея в измислена държава. Не ми е ясно чии глави раждат подобни идеи, не ми е ясно и чии глави им дават гласност. Достатъчно разумен съм да ми е ясно, че това или е грешно интерпретирана идея или е просто нормалния ПР трик на “шашкане” на хората, че по-лесно да приемат някоя нова мярка (например платено влизане в центъра), но все пак си мислех, че има граници на човешката глупост. Оказва се, че Айнщайн е бил прав, че тя е безкрайна … нямам идея какво ще излезе от цялата работя, ама след година “отказ” от емиграция, май почвам да се замислям отново сериозно над тази идея….