Вчера (08.05.08), в 15 без нещо, за пръв път изплака сина ми Богдан :) Както се пише по дописките “бебето и майката са добре под грижите на доктор Богословова”. Може да пиша по-натам по темата, че сия ми е малко странно все още… хем мина ден вече :) 

За първи път ме вкарват в блогерска щафета, ама щом Ети и Жоро ме линкват, няма начин да не напиша нещо. 

Та, кои седем албума бих взел със себе си на необитаем остров. Трудно решение, но…:

1. Metallica - Metallica или така наречения “The Black Album”. Без песните от тоя албум трудно изкарвам повече от 2-3 дена, макар да ги слушам вече 17 години.

2. Metallica - Master of Puppets - касетата я донесе един приятел на брат ми - оригинална, бяла, с обложка, текстове и всичките и салтанати. Освен готината музика - малко или много носи спомен, мисля че би подхождала на самотен остров.

3 - 4. Guns N’ Roses - Use Your Illusion - I and II - тва пък е класиката, която не се нуждае от представяне. Пак много спомен има в тая музика, от детските ми години, когато се събирахме да свирим, от купони и т.н… яко :)

5. Phil Collins - But Seriously - Яки парчета като Do you remember и Another day in paradise, къде без чичко Фил… най-доброто от него, според скромния ми вкус :)

6. Мисля, че не бих могъл да изкарам дълго и без нещо разпускащо - примерно Андреа Бочели. Няма да казвам албум, първо защото не познавам в детайли дискографията му, второ защото всичко което имам при мен е някакви “бест хитове”. Та ми е все едно - ама трябва да присъства в плеъра :)

7. Каквото и да е от българската естрада от времето преди “преврата”. Тоника, Сигнал, Щурците, Емил Димитров и Жоро Минчев - една компилацийка от 20тина песни ще допълнят чудно 7те и ще помагат на тежките самотни дни :)

Та тва е от мене - потупвам Китанов да продължи, щото така трябва :)

Скоро не бях чел нищо на Крайтън, ама ми похвалиха таз книга, пък и понеже колкот и да е ми е интересна ситуацията с глобалното затопляне и промените в климата - реших да си я купя. Останах много приятно впечатлен от Крайтън за пореден път. Чудесно действие, напрегнати ситуации, странни на моменти решения по отношение на героите и случките. Чудиш се “тоя що го остави жив сега, пък да го утрепа по-късно, без да е важен за сюжета герой”… абе общо взето някак нетрадиционен похват към писането - а пък и съвсем “крайтънов”.

Действието на книгата си е нормален екшън, с включени доста правдоподобни научни отметки, факти и личности - нещо като книгите на Дан Браун. Независимо от това, че претендира да е просто поредния нучнопопулярен роман, “Състояние на страх” повдига доста въпроси за научните разкрития, вещаещи края на света заради глобалното затопляне. Задава доста въпроси за уменията ни да разбираме климата и неговите промени, задава въпроси за способността ни да интерпретираме данните, и най-важното - за различните начини КАК да интерпретираме данните.

В крайната сметка генералните изводи от книгата са си за всеки. Личното ми мнение е, че в нея има много истина. Замърсяването на природата е факт, но ние не знаем точното значение на този факт. Глобалното затопляне е недоказано явление, може би единствено се наблюдава в големите градове, докато извън тях има и леко застудяване. Отдръпването на ледниците също е спорен феномен, тъй като има научни данни за много малка част от тях - пък и отдавна е доказана цикличността на подобни феномени, продължаваща хилядолетия. Истината е някъде по средата, както винаги - но нека се замислим - дали е по-добре за един учен, фондация, организация да работят тихо като мишки с по 50 хиляди долара годишна заплата, или е по-добре да вдигнат вой до небето за промените в климата и да разполагат с милиони за научна работа? Нека се замислим за радетеля на глобалното затопляне Ал Гор, който има къща с 20 бани, ползва електроенергия за 30 хиляди долара годишно на същата таз къща и поръчва най-редките, застрашени видове риба за трапезата си. Нека помислим дали докато той беше вицепрезидент америка не беше най-големия замърсител и какви са били неговите действия тогава…

Та… както казах - изводите всеки си прави сам, най-малкото пък на базата на някакъв роман. Но чрез романа и въпросите в него, чрез съпоставянето на новините, и изобщо на цялата информация - човек вече може да мисли.

Та оценката ми за книгата е - препоръчителна. Намира се във всяка книжарница - благодарение на БАРД.

Другаря Путин пристига в България. Голяма работа, голяма подготовка. Затварят се улици, вдигат се паркирали коли, предполагам се чисти и снега, извозва се към перловската река или друго място, където да се замете на скришно. Чудесна инициатива - поне малко от малко ще се изчисти града, пък и ще се покажем пред света, ще подпишем някой друг договор за газ, ще направим мили очи на Русия. В крайна сметка трябва да сме в добри отношения с голямата мечка - няма начин. Интересното почва от тук насетне. Трасето за делегациите вече е “маркирано” със знамена - по целия булевард България се редуват българското и руското знаме, окачени по стълбовете. И дори и да не си идиот и да си помислиш: “някой се е нагушил да направи няколко хиляди знамена, за кво им бяха толкоз”, то трябва да си идиот, за да ги сложиш на стълбовете така, че да закриват пътните знаци. Да, точно така - по България вчера нямаше пътни знаци - нито за предимство, нито за забрана на спирането, нито за разрешените завои - всичко беше покрито от красивите нови знамена. Днес гледам, че някои знамена са откачени в долната си част и подпъхнати под знаците. Което е добре, но гледката пък става толкоз грозна, та се връщам при горната си идиотска мисъл - “кой са нагуши, за да произведе и купи тия знамена”… Цялата ни държава цъфна, пари има за всичко, та и за това. Разбира се, това са дребни суми и едва ли трябва да издребняваме за тях, ама това което ми е болно е, че именно дреболиите и липсата на мислене, липсата на далновидност, липсата на съобразителност при дребните неща, пречат и големите да вървят напред.

Станахме най-богатата нация в света, ако се вярва на цените. Вчера седнах да смятам за известно количество покупки какви пари трябва да дам - та се оказа, че 5-6 неща, само за около 1000 лв сума, в америка излизат с 300 лв. по-евтино. Ми това значи, че за около 3-4 хиляди лева, ако имаш пазар - примерно на техника - по-добре да хванеш самолета, хем да си направиш екскурзия, хем да напазаруваш, хем да си после спестил някой лев…

Деа знам, рецепта нямам, ама има нещо дълбоко сбъркано в наща държава - изначално смотано…

Пристигна к10д. С всичките му салтанати, карти, батерии, филтри, чанти и вся осталая сволоч. Аз доволен, даже за няколкото кадъра, които направих до сега - много доволен. Това, което ме радва е, че има изключително приятен и качествен според мене джейпег формат, което решава проблема с мястото при разходки и туристически снимки, без да се прави сериозен компромис с качеството. Смяната роу-джепйег с бутон също е адски удобна за мен и за начина ми на използване на фотото. В крайна сметка използвам апарата като устройство за забавление, снимам жена си, майка си, котарака си, ходения насам-натам и не ми е необходимо постоянно да правя “профи” снимки, но определено тъпата смяна през менюто на ДЛ-а, когато ми е необходим Роу много ме дразнеше. Контролните “врътки” обаче определено са ми неудобни, особено предната, и не съм много сигурен дали ще успея да свикна с тях. Може би с грип-а положението маалко ще се подобри, като ми осигури повече място за ръцете, но докато го взема има време - ще видим. Апарата е по-тихичък от ДЛ-а, плякането на огледалото като че ли по-малко разтриса цялото шаси - та и това е предимство някакво, особено при пейзажите… Автофокуса е определено по-бърз от ДЛ-а и съвсем достатъчно бърз за моя вкус дори сравнено с 30д+17-40Л. Изобщо - като цяло апарата покрива очакванията ми (аз не го бях пипал даже преди да го купя), даже ги надвишава засега. Предстои да видим как ще се държи с ръчнофокусните обективи и изобщо в практическите ситуации, в които обичам да снимам, ама като цяло съм доста положително настроен и смятам, че направих добра инвестиция в него :)

О, хепи дей :)

добрата новина е, че к10д пристигна при Алекс в щатите. :) лошата е, че трябва да го препрати до друг човек, който ще го донесе ехеее…. след нова година :( демек - чакане. пък аз трудно чакам, но ще се наложи :) сега трябва да зема сапунерката от майка ми и да нащракам хубава фотосесия на стария пентакс, че да го пускам в базара за продаване :) изобщо - ooo happy day :)

Най-вероятно всички вече са видяли “новината” - глоби за шофиране без спътник. Почвам да си мисля, че живея в сън или по-лошо, че живея в измислена държава. Не ми е ясно чии глави раждат подобни идеи, не ми е ясно и чии глави им дават гласност. Достатъчно разумен съм да ми е ясно, че това или е грешно интерпретирана идея или е просто нормалния ПР трик на “шашкане” на хората, че по-лесно да приемат някоя нова мярка (например платено влизане в центъра), но все пак си мислех, че има граници на човешката глупост. Оказва се, че Айнщайн е бил прав, че тя е безкрайна … нямам идея какво ще излезе от цялата работя, ама след година “отказ” от емиграция, май почвам да се замислям отново сериозно над тази идея….

Днеска във ФФ пуснаха линк на сайта на един пич, пълен със снимки и информация за “стара България”. Изкефих се максимално, да не говорим, че се върнах в детските си спомени на игри по улиците - без автомобили, без тарапаната от хора. Е, аз съм малък и не съм хванал точно периода на снимките, но…

Както и да е - насладете се на стара софия

А това е човека, събрал това богатство, за което заслужава едно голямо евала! Никола Груев.

Трябва да помисля по-сериозно и да започна да работя по отдавна желания проект за “преди-след” снимки от София и изобщо България. Не че ще съм първия, или че идеята е оригинало моя, но ми се иска да направя нещо такова. Време да има, ще се нареди.

Нищо ново под слънцето, с изключение, че имам адски много работа и напоследък спя малко. Събота и неделя са посветени на странични проекти, седмицата е яко изпълнена с работа за по няколко неща наведнаж и нито имам време нито желание да се занимавам с нещо… Чакат ме около 10 филма за гледане, да не говорим за първите 2 сезона на House M.D., които ми се гледат много. Щом с Вени оная вечер не можахме да догледаме Garfield gets real, смятай :) За снимане не може и дума да става, да не говорим, че напоследък не ми се носи чантата и не ми се сменят обективи. Даже вчера бях на крачка от продажба на пентакса и покупка на едно ФЗ-18, че да го носим само него… но в крайната сметка здравия разум надделя и смятам за нова година да си подаря един К10д. Варианта със смяна на системата оттича засега, и без това искам ако сменям да е към Никон, ама никоня ми е скъп, пък и с моя мързел и нежелание за снимане ще е само набутване. Нова кола също отива на заден план, търсим усилено къща в покрайнините на София, но цените са станали космически. Хората се лакомят здраво и нещо обявено за 70 хиляди евра след седмица като им се обадиш за оглед се оказва, че вече е 85… Нищо де, здраве да има - все нещо ще се намери, че да се махаме от гнусния град… Инак всичко си продължава по старому :)

Едно от нещата, за което смятах, че безвъзвратно съм изпуснал е концерт на Bee Gees. Даже тук съм го написал с голямо съжаление… Та естествено, когато видях плакатите, че Робин Гиб ще има концерт в София - нямаше съмнение, че ще съм там! Е, концерта мина снощи и… все още трудно успявам да си събера мислите по темата. Като качество на звука и самото музикално изпълнение сигурно бях прегорял и ми се стори “не на ниво”. Или поне не на нивото, което съм очаквал…  Но като емоция… като емоция беше чудесно! В крайна сметка концерта е за емоция, да видиш хората, които са те радвали с музиката си наживо. Концерта е за потапяне до тяхното изкуство и разтваряне в ефира на звуците, които сплитайки се политат като песен.

Накратко - изкефен съм. Софийската филхармония се представи на ниво, Николо Коцев, Нелко Коларов, Амалия и Калин Вельов също! Бисовете бяха малко изкуствени, още повече, че 2 пъти изпя Stayin’ Alive, но в крайна сметка това не беше проблем.

През цялото време си представях, че са тримата на сцената, макар Робин да се опитва да пее песните по негов си начин и да не наподобява прекалено звученето на Bee Gees, но с голяма надежда очаквам наистина да се сбъднат думите му “I hope next time to come here with Barry”. Изобщо - който го е изпуснал, да следи нова телевизия за записа :)

А аз съм доволен, че една от смятаните за “изгубени” мои мечти намери поне частична реализация :))